Краят на интернет? Не мисля.

Който е чел „Пътеводител на галактическия стопаджия“ вероятно много добре знае, че на корицата на самият пътеводител с големи приветливи букви са изписани думите „БЕЗ ПАНИКА.“ С тези думи бих искал и да започна и надявам се, да завърша този текст. Преди няколко дни Европарламентът гласува „за“ Директивата на Европейския Парламент и на Съвета относно... Continue Reading →

Съобщение

Читателят натисна дръжката на вратата. Прищракването на бравата излезе през ключалката и се стрелна към дъното на дългия коридор. Там се удари във друга врата и се разби на по-малки прищраквания, които се разпръснаха във въздуха и постепенно се стопиха. Читателят направи няколко плахи стъпки и се огледа. Врати. Много врати. Всяка врата имаше табелка.... Continue Reading →

Бели стени

Здравейте, скъпи слушатели. Пазили ли сте някога снимки на близки? Малки, паспортни снимки, леко измачкани с остатъци от училищен печат, някога залепени за първата страница в бележник. Снимки, разменени в последния училищен ден, прибрани в и без това празното портмоне, в което има повече спомени отколкото пари. Или пък образът на родител, залепен за стената... Continue Reading →

Глупак

Много малко неща на тоя свят могат да ме ядосат. Или поне така обичам да казвам.   Преди обичах да казвам, че най-много ме ядосват глупавите хора, но след като открих, че това не са мои думи, спрях да се хваля с тази си чужда черта. Какво са ми направили на мен глупавите хора, че да... Continue Reading →

42

- Година. - Как година? Те са на по осемнадесет. Повече от шест месеца няма да издържат. - Виж как го гледа. Милата идейка си няма, че той просто ще я зареже за най-добрата ѝ приятелка. - Сега вече говориш глупости. Момчето изглежда сериозно, а ти имаш лоши спомени... Просто са млади. Шест месеца са... Continue Reading →

По залез

Двете сенки крачеха бавно по нагорещения паваж. Нейната сянка представляваше рокля, от която се подаваха красиво оформени глезени, слаби и нежни ръце, и гъста дълга коса, през която плахо се подаваха няколко слънчеви лъча. Неговата сянка – ходещ панталон и вееща се риза с навити ръкави, завършваше с по една ръка и рошава глава. Всяка... Continue Reading →

Боклук

Всичко започна с една голяма черна торба, поставена върху кухненския под. Не беше кой знае колко интересна торба. В нея нямаше нищо, не можеше да стои изправена без някой да я държи, а когато се опитваше да застане по средата на кухнята, за да може всички да й обърнат внимание, някой просто я сритваше обратно... Continue Reading →

Месо

Погледна с досада дървеният таван по който минаваше дълга дебела греда. Цялата беше обсипана с пукнатини, точно както лицето му – с бръчки. Бавно разтвори стълбата си, постави няколко дъски върху най-горното й стъпало и изчезна в другата стая. Миришеше на печено месо. Изпод ниската масичка се подаваха две побелели лапи, а на тях се беше подпрял... Continue Reading →

Фабрика за облаци

По пътя от там, откъдето сме тръгнали до там, където отиваме, има една фабрика. Но тя не е като другите фабрики. Те са сиви, шумни и миришат на онзи съсед със синия гащеризон, който никога не се усмихва, дори ако го гъделичкаш по шкембето. Огромните им комини пробиват небето като дебели спринцовки и инжектират в... Continue Reading →

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑